Това значи ,че просто спирам и се примирявам с живота ми такъв  какъвто е. От както заживях с мъжа ми ,преди да се оженим аз винаги чистя,готвя и всичко. Той помага,но това се случва рядко. Когато детето ни се роди,нещата станах по-зле. Стоях будна по цели нощи ,заради бебето,а не него не му пукаше. Викаше неща от сорта,че е уморен от работа и така нататък и че знаел,че не ми помага и така нататък. Аз наистина бях изтощена и имах нужда от помощ . В продължение на почти две години му се сърдих ,виках му,постоянно му натяква,говорехме си ,но нещата не се промениха.. Той продължи да се държи така. И аз продължих да върша всичко. От къщна работа до бебето.
Сега просто реших да не си тровя повече нервите и ще спра да му се карам и ще си върша всички явно мои задължение поне според него.. Знам,че не е редно да се оплаквам ,нито да го карам на сила,но понякога просто и аз съм  човек...